изгромолявал съм

Речник на българския език

1. изгромолявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал съм е производна форма на изгромолявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал съм е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгромолявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал съм е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).