изгромолявал е

Речник на българския език

1. изгромолявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал е е производна форма на изгромолявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал е е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгромолявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал е е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).