изгромолил е

Речник на българския език

1. изгромолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолил е е производна форма на изгромоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолил е е производна форма на изгромоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).