изграчил е

Речник на българския език

1. изграчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изграчил е е производна форма на изграча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изграчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изграчил е е производна форма на изграча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).