изграчило

Речник на българския език

1. изграчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изграчило е производна форма на изграча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изграчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изграчило е производна форма на изграча (мин. деят. св. прич. ср. р.).