изграчил
1.
изграчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изграчил
е производна форма
на изграча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изграчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изграчил
е производна форма
на изграча (мин. деят. св. прич. м. р.).