изгракало

Речник на българския език

1. изгракало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгракало е производна форма на изгракам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгракало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгракало е производна форма на изгракам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгракало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгракало е производна форма на изгракам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгракало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгракало е производна форма на изгракам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).