изгоряла

Речник на българския език

1. изгоряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгоряла е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгоряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгоряла е производна форма на изгоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изгоряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгоряла е производна форма на изгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изгоряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгоряла е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. изгоряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгоряла е производна форма на изгоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. изгоряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгоряла е производна форма на изгоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).