изгорил е

Речник на българския език

1. изгорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорил е е производна форма на изгоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгорил е е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).