изгорили

Речник на българския език

1. изгорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгорили е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгорили е производна форма на изгоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).