изгорил
1.
изгорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изгорил
е производна форма
на изгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изгорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изгорил
е производна форма
на изгоря (мин. деят. св. прич. м. р.).