изгонил съм

Речник на българския език

1. изгонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгонил съм е производна форма на изгоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгонил съм е производна форма на изгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).