изгонило

Речник на българския език

1. изгонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгонило е производна форма на изгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгонило е производна форма на изгоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).