изгонил

Речник на българския език

1. изгонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгонил е производна форма на изгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгонил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгонил е производна форма на изгоня (мин. деят. св. прич. м. р.).