изгонело

Речник на българския език

1. изгонело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгонело е производна форма на изгоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгонело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгонело е производна форма на изгоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).