изговарял

Речник на българския език

1. изговарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изговарял е производна форма на изговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изговарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изговарял е производна форма на изговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изговарял — мин. деят. св. прич. м. р.

изговарял е производна форма на изговарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изговарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изговарял е производна форма на изговарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).