изгнило е

Речник на българския език

1. изгнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгнило е е производна форма на изгния (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгнило е е производна форма на изгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).