изгласувал

Речник на българския език

1. изгласувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгласувал е производна форма на изгласувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгласувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгласувал е производна форма на изгласувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгласувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгласувал е производна форма на изгласувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгласувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгласувал е производна форма на изгласувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).