изгинело

Речник на българския език

1. изгинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгинело е производна форма на изгина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгинело е производна форма на изгина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).