изгавряла

Речник на българския език

1. изгавряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгавряла е производна форма на изгавря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгавряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгавряла е производна форма на изгавря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изгавряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгавряла е производна форма на изгаврям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изгавряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгавряла е производна форма на изгаврям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. изгавряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгавряла е производна форма на изгаврям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. изгавряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгавряла е производна форма на изгаврям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).