изгаврил съм

Речник на българския език

1. изгаврил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгаврил съм е производна форма на изгавря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгаврил съм е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).