изгаврил е

Речник на българския език

1. изгаврил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгаврил е е производна форма на изгавря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгаврил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгаврил е е производна форма на изгавря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).