извършил

Речник на българския език

1. извършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извършил е производна форма на извърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извършил — мин. деят. св. прич. м. р.

извършил е производна форма на извърша (мин. деят. св. прич. м. р.).