извършеело

Речник на българския език

1. извършеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извършеело е производна форма на извършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извършеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извършеело е производна форма на извършея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).