извършеел

Речник на българския език

1. извършеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извършеел е производна форма на извършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извършеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извършеел е производна форма на извършея (мин. деят. несв. прич. м. р.).