извършавал

Речник на българския език

1. извършавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извършавал е производна форма на извършавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извършавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извършавал е производна форма на извършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извършавал — мин. деят. св. прич. м. р.

извършавал е производна форма на извършавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извършавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извършавал е производна форма на извършавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).