извъртявало

Речник на българския език

1. извъртявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртявало е производна форма на извъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извъртявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртявало е производна форма на извъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извъртявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извъртявало е производна форма на извъртявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извъртявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извъртявало е производна форма на извъртявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).