извърнело

Речник на българския език

1. извърнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извърнело е производна форма на извърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извърнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извърнело е производна форма на извърна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).