извърнела

Речник на българския език

1. извърнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извърнела е производна форма на извърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извърнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извърнела е производна форма на извърна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).