извърнало

Речник на българския език

1. извърнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извърнало е производна форма на извърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извърнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извърнало е производна форма на извърна (мин. деят. св. прич. ср. р.).