извърнала

Речник на българския език

1. извърнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извърнала е производна форма на извърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извърнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

извърнала е производна форма на извърна (мин. деят. св. прич. ж. р.).