извръщало

Речник на българския език

1. извръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извръщало е производна форма на извръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извръщало е производна форма на извръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извръщало е производна форма на извръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извръщало е производна форма на извръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).