изврънкала

Речник на българския език

1. изврънкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изврънкала е производна форма на изврънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изврънкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изврънкала е производна форма на изврънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изврънкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изврънкала е производна форма на изврънкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изврънкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изврънкала е производна форма на изврънкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).