изврънкал

Речник на българския език

1. изврънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврънкал е производна форма на изврънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изврънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврънкал е производна форма на изврънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изврънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изврънкал е производна форма на изврънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изврънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изврънкал е производна форма на изврънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).