извратил
1.
извратил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
извратил
е производна форма
на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
извратил —
мин. деят. св. прич. м. р.
извратил
е производна форма
на извратя (мин. деят. св. прич. м. р.).