извратил

Речник на българския език

1. извратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извратил е производна форма на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извратил — мин. деят. св. прич. м. р.

извратил е производна форма на извратя (мин. деят. св. прич. м. р.).