извратели

Речник на българския език

1. извратели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извратели е производна форма на извратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извратели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извратели е производна форма на извратя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).