извозил си

Речник на българския език

1. извозил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извозил си е производна форма на извозя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извозил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извозил си е производна форма на извозя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).