извишил е

Речник на българския език

1. извишил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извишил е е производна форма на извиша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извишил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извишил е е производна форма на извиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).