извишавала

Речник на българския език

1. извишавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извишавала е производна форма на извишавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извишавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извишавала е производна форма на извишавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извишавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

извишавала е производна форма на извишавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. извишавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извишавала е производна форма на извишавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).