извирахме

Речник на българския език

1. извирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

извирахме е производна форма на извирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. извирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

извирахме е производна форма на извирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).