извираха

Речник на българския език

1. извираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извираха е производна форма на извирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

извираха е производна форма на извирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).