извирали

Речник на българския език

1. извирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извирали е производна форма на извирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извирали е производна форма на извирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. извирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извирали е производна форма на извирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. извирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извирали е производна форма на извирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).