извил си

Речник на българския език

1. извил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извил си е производна форма на извия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извил си е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).