извил
1.
извил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
извил
е производна форма
на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
извил —
мин. деят. св. прич. м. р.
извил
е производна форма
на извия (мин. деят. св. прич. м. р.).