извикаше

Речник на българския език

1. извикаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

извикаше е производна форма на извикам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. извикаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

извикаше е производна форма на извикам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).