извика

Речник на българския език

1. извика — сег. вр., 3 л., ед. ч.

извика е производна форма на извикам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. извика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

извика е производна форма на извикам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. извика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

извика е производна форма на извикам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).