изви

Речник на българския език

1. изви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изви е производна форма на извия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изви е производна форма на извия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).