извехтявал си

Речник на българския език

1. извехтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извехтявал си е производна форма на извехтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извехтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извехтявал си е производна форма на извехтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. извехтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извехтявал си е производна форма на извехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).