извехтеели

Речник на българския език

1. извехтеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извехтеели е производна форма на извехтея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извехтеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извехтеели е производна форма на извехтея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).