изветряла

Речник на българския език

1. изветряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изветряла е производна форма на изветрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изветряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изветряла е производна форма на изветрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).